Лидерите на Г-7 се връзват на възел около заема за Украйна
Украйна си завоюва малко място за глътка въздух - на бойното поле с офанзивата си Курск и финансово посредством договорка за преструктуриране на дълга с частни вложители. Но в този момент размерът на финансовите запаси, на които Киев може да разчита, с цел да подсигурява оцеляването на страната, зависи от необичайно изкривена полемика сред западните съдружници.
Това се отнася до това по какъв начин да се провежда финансово задатък от 50 милиарда $ върху пари, свързани с запасите на Руската централна банка, до които западните юрисдикции са блокирали достъпа на Москва. През юни водачите на Г-7 се ангажираха с „ изключителни заеми за ускорение на приходите “. След по-ранни неназидателни арестувания на финансови пакети от двете страни на Атлантическия океан, това беше показано като доказателство, че Западът към момента може да се застъпи за Украйна и да накара Русия да заплати за унищожаването на страната.
Не бъдете прекомерно впечатлен. Самата нужда от финансово планиран заем издава както непристойно търсене на други възможности на финансирането от западните данъкоплатци, по този начин и продължаващия отвод да се наложи задължението на Русия да компенсира Украйна посредством непосредствено прекачване на нейните имобилизирани активи. В този смисъл задължението на срещата на върха в Пулия беше знак за плашливост, а не за убеденост, даже в случай че 50 милиарда $ от какъвто и да е източник са доста по-добри от нищо.
Но даже това остава надалеч от свършената договорка, като техническите компликации отразяват по-дълбоки политически провокации.
Идеята е профсъюз от другари на Украйна да вземе заем, след което да го насочи през попечителска институция като Световната банка. Произтичащите разноски на Киев за обслужване на дълга ще бъдат покрити от изключителните облаги, които Euroclear, белгийският настойник на скъпи бумаги, прави от съвсем 200 милиарда евро парични салда, които е неразрешено да изплаща на централната банка на Русия.
Тези облаги от войната (които са, без виновност на Euroclear) по този начин или другояче би трябвало морално да отидат в Украйна, заради което Европейски Съюз неотдавна реши да насочи огромна част от тях към военна помощ. Новият проект на G7 всъщност е да пренасочи и „ форсира “ този поток от облаги в огромен предплатен чек.
Това е задоволително, с цел да покаже, че Г-7 не отпуска спомагателни пари отвън това, което Украйна към този момент вярно беше настроена да получи, да не приказваме за пари, принадлежащи на Москва. Схемата към този момент се употребява, с цел да се твърди, че би трябвало да се харчат по-малко от самите западни държавни управления – свидетелстват срамният проект на Берлин да понижи помощта за Украйна.
Лидерите на Г-7 оставиха на технократите да изпълнят политическото заричане, подобен какъвто е. Но значими механически спънки надалеч не са преодолени. Основната функционалност за застраховане на заема с бъдещи облаги от притежаването на съветски държавни активи е да направи заема допустимо най-безрисков за западните държавни облигации – най-малко задоволително безрисков, с цел да не се постанова да получава утвърждението на законодателите, изключително в Конгреса на Съединени американски щати. Също по този начин е политически уместно да се накарат повече западни страни да вземат участие, а освен Европейски Съюз, където се генерират парите за обслужване на дълга. Обратната страна е, че задлъжнялостта на Киев ще се усили, даже в случай че се допуска, че секюритизацията значи, че той в никакъв случай не би трябвало да заплаща нищо.
Но Европейски Съюз възобновява своите наказания единствено за шест месеца едновременно, тъй че потокът от облаги може да спре като незабавно щом една страна членка наложи несъгласие на подновяването. Това носи риск освен за членовете отвън Европейски Съюз в схемата, само че и за Киев: условно фискално обвързване може да усложни преценките на МВФ по отношение на устойчивостта на дълга. За да се оправи с това, Брюксел показа на държавните управления на Европейски Съюз варианти, които включват по-дълги интервали на възобновяване или обвързване на края на блока от активи с Москва, компенсираща Киев.
Първото ще изисква от Унгария да се откаже от правото си на несъгласие два пъти годишно. Последното би било еднакво на конфискацията, от която толкоз мощно се притесняват Париж, Берлин и Европейската централна банка. Никоя от двете варианти не наподобява евентуално да завоюва единогласие. Във всеки случай е мъчно да се види по какъв начин документите по заема могат да избегнат прибягването до освен това от потока от облаги, ако Русия по знамение се върне към интернационално положително положение по-рано от предстоящото — и си възвърне достъпа до своите запаси.
Накратко, казусът е, че западните водачи се пробваха да получат нещо против нищо: ново финансиране за Киев, само че без нови задължения на данъкоплатците, без финансов риск и без изземване на активите даже на незаконна страна. Тези политически несъгласия не могат да бъдат решени, най-вече да бъдат замаскирани с технократски решения.
Само политическият избор за основаване на нов юридически казус би разрязал този гордиев възел: транспарантно решение за взаимна конфискация на активите на Русия непосредствено в интерес на Украйна. Все още може да се стигне до това, защото политическите несъгласия станат неустойчиви. Но колкото повече време лишава, толкоз повече се губи в очакване. Междувременно осъществяването на обещанието от Пулия би било добре пристигнало, само че никой не би трябвало да си показва, че това ще затвори въпроса за повече от няколко месеца.
